Свобода на изразяване

Какво е свобода на изразяване:

Свободата на изразяване е основно човешко право, което гарантира изразяването на мнения, идеи и мисли без отмъщение или цензура от страна на правителства, частни или обществени органи или други лица.

В Бразилия свободата на изразяване е гарантирана от член 5 от Федералната конституция. Тя е и световно право, установено от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека.

Правната доктрина означава свобода на изразяване като право, което не може да бъде продадено, отказано, предадено или отменено.

Границата на свободата на изразяване е в преодоляването на други основни права на други лица. При извършване на предразсъдъци или изказване на расистки думи, например, не става дума за свобода на изразяване, а за престъпление срещу друго лице, което има същите права, гарантирани и считани за равни на всички останали пред закона. Ако свободата на изразяване на човек вреди на свободата на другата, тогава тя става потисничество.

Връзката между свободата на изразяване и медиите се характеризира основно с цензура. Сред принципите на една демократична страна са свободата на изразяване на гражданите и свободата на пресата. Ако в медиите няма свобода на мнение, било то чрез репресии срещу правителства или икономически групи, няма демократична правна държава.

Свободата на изразяване в интернет следва същите правила на свобода на изразяване във всяко средство за комуникация, а същото важи и когато говорим извън медиите: било у дома или на улицата. И той трябва да поддържа същите гаранции и ограничения. Точно както расистките думи не се говорят за престъпление, така и Интернет не се използва за насърчаване на расизма или ксенофобията.

Приносът на интернет към свободата на изразяване е от основно значение, тъй като той демократизира информацията и отваря нови канали за разпространение. Тя дава глас на безброй хора и групи, чиито позиции биха останали извън традиционните среди, като например големите медии и рекламата.

Но интернет също така отваря пространство за разпространението на потиснически и недемократични мисли под претекст за анонимност и защита на компютърния екран, а не в истинска конфронтация. Въпреки че вече има закони срещу нея, се разработват стандарти за регулиране на престъпленията, извършени във виртуалната среда, като например кибертормоз.