емпиризъм

Какво е емпиризъм:

Емпиризмът е философско движение, което вярва в човешкия опит като единствен отговорен за формирането на идеите и концепциите, които съществуват в света.

Емпиризмът се характеризира с научно познание, когато мъдростта се придобива чрез възприятия; от произхода на идеите, чрез които човек възприема нещата, независимо от техните цели или значения.

Емпиризмът се състои от епистемологична теория, която показва, че цялото знание е плод на опита и следователно е следствие от сетивата. Опитът установява стойността, произхода и границите на знанието.

Основният теоретик на емпиризма е английският философ Джон Лок (1632-1704), който защитава идеята, че човешкият ум е "празен лист" или "табула раса", където се записват външни впечатления. Следователно тя не признава съществуването на естествени идеи, нито на универсалното знание.

Като теория, която се противопоставя на рационализма, емпиризмът критикува метафизиката и понятията като причина и същност. Това означава, че целият процес на познаване, познаване и действие се усвоява от опита, от опита и грешката.

Етимологически, този термин има двоен произход. Думата може да е възникнала от латински и от гръцки израз, произтичащи от по-специфична употреба, използвана за назначаване на лекари, които притежават умения и знания от практически опит, а не от инструкциите на теорията.

В допълнение към Джон Лок, в създаването на концепцията за емпиризма имаше няколко други видни автори, като Франсис Бейкън, Дейвид Хюм и Джон Стюарт Мил.

В момента логическият емпиризъм е известен като неопозитивизъм, създаден от виенския кръг. В емпиризма има три емпирични линии: интеграл, умерен и научен.

В науката емпиризмът се използва, когато говорим за традиционния научен метод, който произхожда от философския емпиризъм, който твърди, че научните теории трябва да се основават на наблюдението на света, а не на интуицията или вярата.

Емпиризъм и рационализъм

Емпиризмът и рационализмът са две противоположни философски течения.

Рационализмът разглежда предмета на знанието от точните науки, а емпиризмът придава по-голямо значение на експерименталните науки.

Според Рационализма знанието се постига чрез добро използване на разума, а не на сетивата, защото информацията, получена чрез сетивата, може да е погрешна, защото е възможно да се заблуди това, което се чува или вижда.

Научете повече за значението на Рационализма.

Емпиризъм и инатизъм

Инатизмът е верига от философска мисъл, напълно противоположна на тази на емпиризма.

Инатизмът вярва, че знанието е вродено за човешкото същество, т.е. индивидите вече са родени с определени знания .

През целия живот, обаче, инатистите вярват, че индивидите трябва да получават стимули, така че всички съществуващи знания да могат да се развият.

Знанието ще се предава от поколение на поколение чрез наследственост.

Научете повече за значението на инатизма.

Емпиризъм и Просвещение

Просвещението, известно още като "Епохата на светлините", е период на трансформация в социалната структура, особено в Европа, където темите се въртят около свободата, напредъка и човека.

За разлика от емпиризма, Просвещението придава голямо значение на разума, като винаги се стреми да мобилизира своята сила.

Научете повече за смисъла на Просвещението.

Емпиризъм и критика

Критиката е философско течение, което показва, че разумът е от съществено значение за достигане на знанието, и няма нужда от използването на сетивата.

Иммануел Кант, създател на критика, използва тази философия, за да донесе обща точка между емпиризма и рационализма.

Кант заявява, че чувствителността и разбирането са две важни способности в постигането на знанието, а информацията, уловена от сетивата, ще бъде моделирана по причина.