епопея

Какво е Epic:

Епична поема или епична поема е литературен жанр, състоящ се от дълги стихове, които разказват истории за народ или нация, включващи приключения, войни, пътувания, героични жестове и др. Обикновено те представят тон на екзалтация, тоест, за ценност на своите герои и техните дела. Епос, който означава "епична поема" идва от гръцката дума "epopoiia" ("epos" = "героичен стих" + "poiein" = "да се направи").

Епичният е най-старият от литературните прояви, в него има присъствие на разказвач, който разказва миналото на трети страни. Глаголи и местоимения са почти винаги в 3-ти човек. Освен това епичните текстове предполагат присъствието на слушател или аудитория, които биха слушали разказвача. Епосът затвърждава легенди и традиции на предците, които са били запазени през вековете чрез устна традиция.

Основните епоси на западната култура са "Илиада" и "Одисеята", приписвани на гръцкия поет Омир, "Енеида", на латинския поет Виргилио и "Ос Лусиадас" от португалския Луис де Камос. Илиадата се развива около Троянската война и воините на Ахил и Улис. Одисеята разказва приключенията на героя Улис, след завръщането си в страната след Троянската война. Енеида разказва сагата за Еней, троянец, който е спасен от гърците в Троя. Lusíadas, епична поема, която празнува морските подвизи и воини на Португалия.

В Бразилия няколко стихотворения следваха епичния стил, особено този на Camões. Най-важните от тях са "Карамуру", от Санта Рита Дурао и "О Уругуай", от Базилио да Гама.

Също така наричани епики са някои филми, в които темата изобразява приключения и войни, които определят историята на един народ. Те се разглеждат като епоси, например филми като "Well Hur" (1959), "1900" (1976), "Гладиатор" (2000), трилогия "Властелинът на пръстените" 2001, 2002, 2003 и др.