екология

Какво е екология:

Екологията е клон на биологията, който изучава взаимоотношенията между живите същества и средата, в която те живеят, както и влиянието, което всяка от тях има върху другата.

Думата "Ökologie" произлиза от кръстосването на гръцките термини " oikos ", което означава "къща" и " лого ", което означава "изучаване". Тя е създадена от немския учен Ернст Хекел, за да обозначи науката, която изследва връзките между живите същества и околната среда. Първоначално научен термин с ограничена употреба, падна в общия език през 60-те години с движението на екологичния характер.

Основните области на изследване и изследвания, в които екологията е разделена, са: автоекология, демоекология (динамика на населението), синекология (екология в общността), агроекология, екологична екология и макроекология.

Концепцията за човешката екология се отнася до научното изследване на връзките между мъжете и околната среда, включително природни условия, взаимодействия и икономически, психологически, социални и културни аспекти.

Запазването и опазването на естествената околна среда на различните видове са много важни понятия, когато се касае за отношенията между човека и биосферата.

Екологични взаимодействия

В дисциплината Екология се изучават процесите, динамиката и взаимодействията между всички живи същества на една екосистема. Екологичните взаимодействия се характеризират с ползата от живите същества (хармоници) или от вредата на една (дисхармония) и могат да възникнат между същества от един и същи вид (вътревидови) или различни (междувидови) видове.

Вътрешноспецифични хармонични отношения : общество (организация на индивиди от един и същи вид) и колония (групиране на индивиди от един и същи вид със степен на зависимост между тях);

Интраспецифични ингармонични отношения : канибализъм и вътрешно-и междуспецифични състезания (естествен подбор). Те са отношения между равните видове, но има повреда поне на едната страна.

Хармонични междуспецифични отношения : мутуализъм (или симбиоза), протокооперация, ангионизъм (или епибиоза) и комменсализъм;

Инхармонични междувидови отношения : аменсализъм (или антибиоза), хербиворизъм, предатизъм, паразитизъм и интра- и междуспецифично робство.