манастир

Какво е манастир:

Манастирът е разкошна сграда, където членове на религиозни ордени живеят в общността.

Манастирът е мястото, където монасите се оттеглят от светския живот и живеят като отшелници, в режим на бичуване и продължителни пости.

Манастирите бяха сгради, където се формираха мощни и добре организирани общества, подобно на ролята на феодалните замъци, където началниците имаха същата власт като благородниците на феодалите.

Манастирът Jerónimos, разположен в Лисабон, Португалия, е пример за тези конструкции. По поръчка на крал Д. Мануел през 1502 г., с неговата архитектура Мануелин, през 2007 г. се счита за обект от световното наследство на ЮНЕСКО.

Манастирите през Средновековието бяха обиталище на бенедиктинските монаси, които обещали бедност и целомъдрие, послушали абата, практикували благотворителност и гостоприемство към бедните. Работили са ръчно, за да осигурят препитание. Те се молиха, медитираха и се посвещаваха да учат и преподават, като по този начин се появяват монашески училища, първоначално само за обучение на бъдещи монаси, като училище-интернат и след това като външни училища за формация.

Манастир или будистки храм е всяка земя или сграда, независимо от размера или формата, където са налице статуите на будите, и който получава церемониите за освещаване според правилата на будистката общност.

Произход на манастирите

Повече от петстотин години преди Христос, индуски принц, наречен Сакуя-Муни, станал известен със своята святост и любов към всички хора. Неговите учения завладели няколко последователи и след смъртта на учениците му се разпространили из цяла Азия. Разсъждавайки и проповядвайки идеите на Просветления или Буда, Шиа-Муни, тези последователи бяха първите монаси от учението, което днес е известно като будизъм. Първоначално те живеели в контакт с други хора, но по-късно те се събрали на пенсионирани места, където се посветили на медитацията и духовния живот, като по този начин се появили първите манастири.

Най-ранните християнски общества на сегрегиран живот се появиха в Египет около четвърти век. Но именно в Кападокия, царство близо до Армения и Фригида в Мала Азия, за първи път религиозният живот на монасите от манастирите се регулира от местния епископ, по-късно канонизиран от името на св. Василий. В този нов режим манастирът става място за постоянни молитви и продуктивна работа.