екзистенциализъм

Какво е екзистенциализъм:

Екзистенциализмът е философско учение, съсредоточено върху анализа на съществуването и начина, по който човешките същества съществуват в света. Тя се стреми да намери смисъла на живота чрез безусловна свобода, избор и лична отговорност.

Според този философски поток, човешките същества съществуват първо и след това всеки индивид преминава живота си, променяйки своята същност или природа.

Тази философска тенденция, възникнала и развивана в Европа между двете световни войни (1918-1939), се характеризира с фокусиране на анализа си върху съществуването, разбирано не като факт или факт, а като светска индивидуална реалност.

Екзистенциализмът, макар да представлява хуманистична реакция срещу всяка форма на отчуждение, има обширна поредица от прекурсори: Сократ, Св. Августин, Мейн де Битан и др. Но в тесен смисъл произходът на екзистенциализма датира от Киркегор, който, в противовес на хегелианската спекулативна философия, проектира философия, според която субектът е жизненоважен в неговото разсъждение и не се ограничава до абстрактна обективизация на реалността. С оглед на това той защитава несъвместимостта на човешкото съществуване по отношение на всеки идеализиращ или съпротивителен опит.

Екзистенциализъм на Сартр

Водещ представител на атеистичния екзистенциализъм е Жан-Пол Сартр, който е публикувал значими творби като "Екзистенциализъм е хуманизъм" от 1946 г. и L'ettre et Le Néant (Битието и нищо) от 1943 г.,

Според Сартър съществуването предхожда същността, т.е. тя първо съществува и след това определя нейната същност, чрез своите действия и начин на живот. По този начин атеистичният екзистенциализъм противоречи на християнския екзистенциализъм, защото човекът е отговорен за определянето на неговата същност, а не за Бог.

Атеистичен екзистенциализъм

Екзистенциализмът се развива в две посоки: един атеист и един християнин. Атеистичният екзистенциализъм заявява, че без Бог цялата универсална основа изчезва, което поражда субективността на морала. След това възниква чувство на страдание, което разкрива човешката нестабилност, неговата уникална отговорност към всяко действие и необходимостта да се насочи свободното действие към индивидуалния самодизайн или социалната ангажираност.

Философският екзистенциализъм имаше голямо влияние върху теологията (Р. Бултман), литературата (А. Камюс) и психиатрията (Бинсвангер).

Християнски екзистенциализъм

Християнският екзистенциализъм предполага общение и междуличностна любов като средство за морална трансценденция на абсолютното присъствие. Тя настоява за защита на антропологичната перспектива, въпреки че не признава атеистичния имантесизъм. Тя е представена от K. Barth, G. Marcel и K. Jaspers.

Виж също смисъла на хуманизма.