психомоторно

Какво е психомотричност:

Психомотричността е наука, която изследва човека чрез тялото си в движение и по отношение на вътрешния и външния си свят и може да се определи като способността да се определят и координират движенията на тялото.

Думата "психомотричност" идва от гръцкия термин психика = душа, а латинският глагол moto = често се движи, разтърсва силно.

Психомотричността е свързана с процеса на съзряване, в който тялото е източник на когнитивни, емоционални и органични придобивания, поддържани от движение, интелект и привързаност.

Това е психичната способност да извършва движения, чрез психичната активност, която трансформира образа в действие в стимулите за правилните мускулни процедури.

Може да се каже, че психомотивността е термин, използван за концепция за организирано и интегрирано движение, според преживяванията на субекта, чието действие е резултат от неговата индивидуалност, език и социализация.

Първоначално психомотивността се фокусира само върху двигателното развитие. След това изучава връзката между моторното и интелектуалното развитие на детето и едва сега изучава латералността, пространственото структуриране, времевата ориентация и нейните отношения с интелектуалното развитие на детето.

Психомотричност в образованието в ранна детска възраст

Психомоторното образование е глобално образование, което свързва интелектуалния, афективния, социалния и моторния потенциал на детето, като му дава сигурност, баланс и позволява неговото развитие, правилно организира връзките му с различните средства, в които той трябва да се развива.

Става дума за основно обучение, което е от съществено значение за всяко дете, независимо дали е нормално или затруднено, защото то има двойна цел: да осигури функционално развитие, като се вземат предвид възможностите на детето, и да се помогне на детето му да се разшири и тя е балансирана чрез обмяна с човешката среда.

Това е педагогическо действие, което има за основна цел двигателното и психическото развитие на детето, с цел да го приеме да доминира в собственото тяло и да придобие доброволно потискане, предлага, има в спонтанното движение, неговата основна директива, защото във движение, има афективна кондиция, която определя умишлено поведение.

Смята се, че то винаги е движещо действие, независимо колко регулира външния вид и развитието на психичните образувания, именно с моторния аспект детето установява първите контакти със социализирания език.