клониране

Какво е клониране:

Клонирането е форма на асексуално размножаване, която има за цел да произведе същества с идентични физически и биологични характеристики, които запазват генетични характеристики.

Думата "клониране" идва от гръцкия клон, което означава "пъпка на зеленчук".

Клонирането може да настъпи естествено (растения, протозои и гъбички) или да бъде индуцирано . Последното може да се извърши в 3 стъпки:

  1. Ядрото се отстранява от соматичната клетка на клонирания организъм (например овца) и това ядро, което съдържа цялата генетична информация за организма, се прехвърля в яйцеклетка, от която първоначалното ядро ​​е отстранено;
  2. Яйцеклетката е подложена на действие на определени химически вещества или на електрически шокове, които стимулират процеса на разделяне, като по този начин инициират процеса на ембрионално развитие;
  3. Ембрионът се имплантира в утробата на друга овца, която ще последва бременността. Полученото е клон и ще има същите генетични характеристики като донора на клонираната клетка.

Първото клонирано животно е жаба през 1952 г. През 1997 г. Иън Уилмут, в Института Рослин в Шотландия, клонира първия бозайник: овцата Доли.

През 1998 г. Джеймс Рол и Стивън Стайс клонираха 2 телета, използвайки фетални клетки, съдържащи човешки ген. През 1999 г., чрез нова техника на изкуствено производство на близнаци, се роди Тетра, единственият оцелял от бременността на четири маймунски клона.

Човешко клониране

При хората универсалните близнаци са естествени клонинги, т.е. те споделят една и съща ДНК, въпреки че има автори, които не са съгласни с това определение, твърдейки, че за това близнаците трябва да бъдат идентични с родителите.

Близнаците имат идентични геноми и подобни физически изяви, въпреки че структурата и нервната връзка на мозъка, структурата на имунната система, психичната личност и психологическото влияние на околната среда са различни.

Човешко репродуктивно клониране

Човешкото репродуктивно клониране е техника, която прави възможно да се създаде човешко същество, генетично идентично с вече съществуващ индивид.

Една от целите на терапевтичното клониране е да се избегне отхвърлянето в случай, че донорът е лице, като например при възстановяване на костния мозък на индивид, който е станал параплегичен или в заместването на сърдечната тъкан.

Човешкото клониране обаче има някои деликатни аспекти, тъй като не гарантира нормално развитие, с очаквано стареене, висока степен на перинатална смъртност и недостиг на имунната система.